Иманярството е наука за откриватели, мечтатели и смели авантюристи. Но когато е подплатено с исторически факти и събития, когато е подплатено с техника и познание, когато се превръща в откривателство. Често мечтите се разминават с реалността, защото природата знае как да покрие дадено събитие в даден терен.
В морската археология сме свидетели как бурите и мощните течения разпиляват съкровища на десетки мили с времето, а тук на земята вятърът, листата, прахът и растителността натрупват културните пластове и някакси всичко остава сгушено в недрата на земята. Единствено скритите съкровища в скали и пещери остават непокътнати, очаквайки своите откриватели.
Древните са знаели, че камъкът е преди нас на този свят и ще бъде и след нас и затова такива места са предпочитани от за укриване на плячка или трупани с години съкровища. Но на такива места често има капани и сложни механизми, които да пазят съкровището. Други твърдят, че има направени мощни проклятия и магии, а трети твърдят, че има отрови и дори описани случай с мъртва хума – радиоактивен прах или пръст, в която нищо не вирее, но от радиацията всичко живо се погубва. Интересни са историите, които често водят до летален край на неподготвените, които влизат в пещери и така се подхранват легендите и митовете за проклятия. Иманярството е взело много жертви и безразсъдството и алчността е оставила много жертви след себе си.
Древните са използвали или естествени карстови образования или са прокопавали тунели или са използвали стари рудници и мини много са местата, които са използвани за скриване на съкровища, но само опитни търсачи – знаят какво да гледат. Болшинството търсят знаците, който да напътят към даденото, но и по-невежите преди тях след като са ги открили са ги унищожавали и често така някои съкровища остават за винаги погребани в недрата на земята и само случайни изкопни работи или археологически разкопки могат да ги накарат да ги извадят на бял свят. В законът за културното наследство има термин: „следа от човешка намеса”. Това са следите, които днес се търсят и са ясна индикация, че някога там е имало някакво събитие, а откритите монети удостоверяват най-точно от коя епоха са тези събития.
Има и друг тип съкровища, които са укривани в екстремни времена при война или преследване – те са заловени на плитко и на бързо и при фатално развитие на техните собственици те си остава тях случайно или не откриват сравнително по-лесно хората търсещи с металдетектори и какво правят с тях аз не знам – дали се спазва законите или се продават на черният пазар всеки сам решава и носи отговорност за постъпките си, но често алчността и жаждата за бързо забогатяване по лесен начин е водещата пътеводна звезда и на едните и на другите иманяри.
Иманярството е психологическо състояние на умът, което често граничи с болестно състояние и алчността кара хората да убиват дори. Не са една или две легендите, в който се разказва, че еди кой си скрил еди къде си еди какво си и избили всички, които знаели за това за да се запази тайната. Така Тайнствеността, мистиката и преданият раждат легендите, а кой как ще интерпретира всичко това в съзнанието си избира сам.
Златото кара хората да убиват и затова, често наричат тези кървави пари, защото както е казал Жан-Батѝст Поклѐн със сценично име Мулиер, който е френски драматург, режисьор и актьор, майстор на комичната сатира: „Когато става дума за пари няма религии”. Евреите знаят за силата на парите над умовете на хората най-добре. Та често търсачите на съкровища правят някакви защитни ритуали, които да ги предпазват от магия и уроки, но знаят каква е магията и с каква религиозна насоченост е била – най-вероятно не.
Стефан Пройнов: Смятам друг път да отделим цял раздел на начини за предпазване свързани с окултната тема на иманярството. Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели.
И запомнете нито едно съкровище не направило щастлив своят притежател, но то носи историческа и археологическа информация за дадени събития от дадена епоха на този терен. За съжаление в закона за опазването на археологическите паметници са предвидени много малки суми за възнаграждение и заради това често се унищожават уникални предмети и монети. Трябва си нов закон за иманярството репресии и наказания не биха спрели хората, който не ги е страх да рискуват собственият си живот.
Стефан Пройнов: Иманяри е имало и ще има!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
