Стефан Пройнов: Посетих Римската вила Рустика. Голяма и просторна за стандартите през II век разширявана и достроявана до V век. Вилата има над 50 помещения, стопански постройки и ранно-християнска църква.
Вилата има спални, обществена част и бани както и голяма обществена баня и басейн, който е събирал дъждовна вода. Вилата се е отоплявала по т. нар. начин „хипокауст” с тръби и подово отопление – въздушно. В северната страна има следи от голям хамбар и складове за зърно за животните.
Във вътрешният двор има 16 колони каменни не мраморни, макар и голямо имение не е луксозно с фризове и капители, няма скъп градеж с вградена теракота.
Това, което не знаят археолозите, че около самата вила има извадени 3 гърнета с римски сребърни денарий едното е било с 3800 броя.
Стефан Пройнов: Искам да кажа, че при обхождане на терена няма иманярски копки нито да личат стари табани, което може само да ни радва.
Вилата не блести със стандарт, но архитектурното и разположение показва практичност и добра подредба на помещенията.
Вилата се намира в подножието на мадарските скали източно от село Мадара в дясно от пътя непосредствено след селото по посока Историческият резерват. Пак Археолозите не знаят, но в околностите има откриван и сребърен медальон от късноримският период така нареченият тип тройна милиаренсия.
Няма го онова диво иманярство вече Хората, който се прехранваха с иманярство отдавна се преквалифицираха. Днес хората, които изповядват хобито металдетектинг вече имат друга култура – те не биха си и помислили да стъпят на археологически обект. Затова и акцентът ми е, че няма никакви иманярски копки нито стари табани.
Обходих терена, търсейки именно следи от иманярство, няма такива. Добре е да се знае това. Няма и еко пътека, която да упоменава тази историко-археологическа забележителност, а Вилата е на по-малко от 100 метра от главният път, няма табели, няма я държавата.
Стефан Пройнов: България има какво да покаже на света, но трябва стратегия и повече реклама.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
