На 04 февруари 2021 г. в присъствието на министър-председателя на
Република България Бойко Борисов, министъра на енергетиката Теменужка
Попова, посланика на САЩ Херо Мустафа и посланика на Кралство Швеция
Катарина Рангнит беше подписан договор за доставка на ядрено гориво
между АЕЦ „Козлодуй“ и компанията „Уестингхаус Електрикс Швеция“.
Както преди, така и след подписването на този договор няма никаква
информация за проведена обществена поръчка и при какви условия и
параметри е сключен договорът, което засилва в българското общество
усещането, че в него има нещо скрито, съмнително, неясно и незаконно.
Това се казва в позиция на партия МИР (Морал, Инициативност, Родолюбие),
разпространена до медиите.
В тази връзка и в съответствие със законовите норми за достъп до
информация ПП МИР настоява правителството задължително да предостави на
българската общественост своя компетентен, обвързващ отговор на
следните въпроси:
1. Кога и при какви условия е проведена обществената поръчка за доставка
на ядрено гориво и кои са участниците в конкурса?
2. Каква е цената на ядреното гориво, което ще бъде предоставено на АЕЦ
„Козлодуй“ от „Уестингхаус Електрикс Швеция“? В тази връзка, дали
„Уестингхаус Електрикс Швеция“ няма да се превърне в монополист в
доставките на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“ по необоснована за
финансовите възможности на България висока цена, както се получи при
сделката на българското правителство за самолетите F-16? Тази сделка
компенсация ли е за Швеция във връзка с отпадането ѝ при търга за
бойните самолети за българската армия през миналата година?
3. Каква е енергийната ефективност (единица енергия – за единица време)
на това ядрено гориво?
4. До каква степен произведеното от компанията „Уестингхаус Електрикс
Швеция“ ядрено гориво е съвместимо с експлоатацията на руските ядрени
реактори и има ли подготвени български специалисти за неговото
използване у нас?
5. Кои български специалисти и от кои институции са участвали в
преговорите на българското правителство по тази сделка?
6. Какъв е опитът на „Уестингхаус Електрикс Швеция“ в производството на
гориво за руски ядрени реактори и американско-шведската компания
притежава ли необходимата сертификация?
7. В колко атомни електроцентрали в САЩ и в страните от Европейския съюз
се доставя и ползва горивото на „Уестингхаус Електрикс Швеция“ и какви
са отзивите за него?
8. Има ли основание да се предположи, че с тази сделка България се
превръща в експериментален полигон на чужда компания с недоказан опит в
производството на ядрено гориво?
9. Получено ли е от компетентните български органи и организации
предварителното одобрение от производителя на реакторите, спазвайки
патентно-лицензионния режим, валиден за цял свят, и ако не е, това
означава ли, че отпада и отговорността на производителя при възникнали
аварии?
10. Къде и как ще се транспортира и съхранява отработеното ядрено гориво
и дали България освен сметище за европейските отпадъци няма да се
превърне и в сметище за ядрени отпадъци?
От ПП „МИР“ изразяват своето притеснение, че липсата на отговори по
всички тези въпроси представлява огромен риск както за България, така и
за цяла Европа. Именно поради тази причина от МИР настояват
правителството незабавно да даде пълна яснота по вече подписаната
сделка.
„Правителството дължи на българското общество пълна информация по тази
сделка и ако не го направи незабавно, партия МИР ще сезира Европейската
комисия за поредната скандална и корупционна сделка на правителството на
ГЕРБ и така наречените патриоти“, каза Пламен Стоянов, член на НИС на ПП
„МИР“, дипломат и експерт по Национална сигурност и управление на кризи.
Той подчерта, че Експертният съвет по Енергетика на ПП „МИР“ в момента
разработва стратегия „Енергетиката на България“, в която освен визията
за стратегическото развитие на енергетиката на страната има и обстоен
анализ на провалените при управлението на ГЕРБ енергийни проекти, както
и какви са нанесените щети и пропуснатите ползи за България.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
