Стефан Пройнов: На тайно заседание Народното Събрание разрешава секретната сделка по придобиването й! Голямата загадка е защо най-великият български владетел е поръчал такава малка емисия. В началото на миналия век български професор прави тайна сделка с колекционер, свиквайки неофициално заседание на парламента, за да откупи единствената монета на легендарния цар Иван Асен II.
През Второто българско царство се поставя началото на българското монетосечене. Първите български монети са от злато и мед и се появяват при управлението на Иван Асен II (1218-1241г.). При цар Теодор Светослав (1300-1322г.) започва сеченето на български сребърни монети. Главната монетарница се е намирала в столицата Търново, а в края на ХIV в. започват да функционират монетни ателиета и в отцепилите се от централната власт владения във Видин и в Добруджа.
Стефан Пройнов: Важно уточнение – това са деспотски монети. Монети на Иван Асен II има известни около 27-28 екземпляра сребърни досега и дори професор Овчаров откри такава на Перперикон – сребърна. Стефан Пройнов: Малко предистория на монетата и хора замесени с това? Да си спомним за Девненската находка за която ние споделихме: Там има едно лице на име Нубер, който купува монети във Варна по това време горе-долу на цени като материал накратко изкупува сребърни римски денари по около 5лв. за брой, а монетите са от разграбените от девненската находка. Нубер е имал изградени връзки в България и по-специално в археологическият музей в София.
Посочвам тези подробности, защото те може да са част от предисторията на размяната, при която през 1936 г. Народният археологически музей получил единствената златна монета на цар Иван Асен ІІ (1218–1241г.) и първия известен моливдовул на Георги, монах и синкел български, срещу 140 от по-редките „девненски“ денари. Колекционерът, който е бил страна в размяната, живеел в Белград, Югославия където е станала и самата размяна. Според Петров за Нубер от Народния археологически музей в София подсказват, че е много вероятно той да е бил частният колекционер или негов посредник, който шест години по-късно е разменил двата български паметника срещу римски денари от Девня.
Пребиваването му в Източна България подсказва и откъде може да се е сдобил с моливдовула на Георги, монах и синкел български. Тъй като всички моливдовули на църковния йерей с известно местонамиране са от Преслав. До тук имаме мотивация и намерения да се придобият монети от лицето Нубер. Това, което не казва Петров е, че най-вероятно златната монетата на Иван Асен ІІ е фалшификат и е направена във Варна от арменец бижутер, който е гравирал матрицата и са направили един екземпляр.
Стефан Пройнов: Понеже са знаели какво правят и че няма други такива известни монети и няма да има, защото матрицата е в тях те нарочно са подбрали златна монета с дупка, което да наклони везните, че става дума за медальон като при медальоните е нормално да са в малък неопределен тираж и до наши дни да има единици открити. Експерт като Петров премълчава тази част от историята с матрицата и е нормално да го прави, защото няма доказателства затова все още се издирва матрицата, която е във Варна, но къде се намира не се знае.
Може и да е унищожена, но и може да излезе от някое мазе един ден и истината за грандиозната измама ще лъсне на бял свят или пък не. Тогава може държавната машина да реши, че истината е тази, която ни устройва. Все пак досега няма открити други златни монети, а са изминали повече от 80 години.
Как пък нито един иманяр не откри такава или археолог, или случайно да се появи при някой бижутер такава?
Стефан Пройнов, експерт на антично и древно изкуство, ви пита, че не е ли много съмнително всичко това?
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
