Стефан Пройнов за монетите на Влахия.
Първите влашки монети са сечени при управлението на войводата Владислав Първи /1364-1377г./. Това са сребърни монетосечения, основани на сребърната марка с тегло около 210 грама. Върху основата на тази тегловна единица били издавани сребърни плоски монети в три номинала – дукати /средно тегло 1,05 г/; динари /средно тегло 0,70г./и бани /средно тегло 0,35г/. От една сребърна марка се отсичали 200 дуката, 300 динара и 600 бани. Към края на 14 век теглото на дукатите се е понижило до около 0,3 грама, а баните са издавали с билонови или медни ядра.
Според румънските нумизмати една от монетарниците, които издава най-ранните влашки монети, се намирала край днешния град Арджеш. Към края на 14-ти век започнала да действува още една монетарница крепостта Северин.
Стефан Пройнов:В иконографското оформление на влашките монети са включени елементи както от личните гербове на местните войводи, така и от емблематиката на унгарските крале. Независимо от специфичните си изображения влашките монетосечения носят някои белези на българските монети. Освен надписите на кирилица, ранните влашки дукати и динари има твърде близко тегло до стандарта на сребърните български монети, сечени в Търново и във Видин в периода 1360-1396 година. Възприемане на българския тегловен стандарт във Влахия се държало на широката употреба на българските сребърни и медни монети в нейното парично обръщение през 14 век.
Трябва да отбележа, че въпреки появата на оригинално влашко монетосечение през 1365година, българските монети продължили да се използуват във Влахия в твърде големи количества. За това свидетелсвуват от намерените единични и колективни находки с български монети в днешна Румъния – Пакуил луй Соаре, Сулина, Крайова, Черна вода, Търговище, Тулча и други. От друга страна, количеството на намерените влашки монети в България е незначително.
Стефан Пройнов: Прави впечатление, че при повечето влашки дукати буквите завършват с корона, което се наблюдава и при някои деспотски монети сечени и по нашите, и по Сръбските земи.
Но този калиграфски стил не успява да се наложи в Българското монетосечение и си остава византийският начин на изписване. Много историци твърдят и за Българските корени на някой Румънски владетели, което на практика се доказва и от монетите с надписи на кирилица.
Както и на търговският стокообмен в полза на България.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
