Стефан Пройнов: В средновековните времена Сръбските крале някак си не могат да наложат паричните си знаци на изток по нашите земи.
Стефан Урош I е сръбски крал от династията на Неманичите, наследил на престола брат си Стефан Владислав и управлявал Сърбия от 1243 до 1276 г.
Стефан Урош I е най-малкият син на първия рашки крал Стефан Първовенчани и Анна Дандоло, внучка на венецианския дож Енрико Дандоло. Получава сръбската корона през 1243 г., след като брат му Стефан Владислав, протеже на българите, е детрониран от престола. Новият крал обаче запазва добри отношенията си с брат си, чието име се споменава в няколко грамоти на Стефан Урош I. Остават и общи границите им с България и имат добри отношения. По него време, твърди Стефан Пройнов, на тяхната територия се разработват богати на сребро мини и Сръбските крале започват свое монетосечене.
Подържат се и многовековни културни и политически контакти но сръбските монети не намират широко приложение по нашите земи въпреки търговският стокообмен.
Стефан Пройнов: Причините за слабото разпространение на сръбските монети у нас е поради различието на паричните системи. Връзката на Сръбските крале с Венеция и по-специално влиянието на Енрико Дандоло и на венецианските търговци допринася в Сърбия да се секат прави сребърни монети основани на тегловата марка докато в България се възприема Византийската парична система основана на тегловата единица литра – монетите са корубести едва във втората половина на XIII век започва право монетосечене и у нас .
Според археологическите открития във Велико Търново като столица и пазарите, и тържищата от този период са открити много малко сръбски монети както и венециански. Стефан Пройнов обаче твърди, че такива монети са откривани в добруджанското деспотство, което на практик доказва, че сръбски търговци са стигали и до северната част на Черно море и са получавали товари от Калиакра. Повечето такива монети откривани в Добруджа обаче са излизали на черният пазар затова и Историците и Археолозите не знаят, твърди Пройнов.
Макар обаче още през XII –XII и XIV да са навлезли сребърни плоски монети като обръщение в страната и българските царе да секат такива и Иван Асен, и Тодор Светослав някак си не се приемат на пазара ни Сръбските монети и археологическите разкрития го доказват.
Стефан Пройнов: Има и доста деспотски монети в този средновековен период, но те са били използвани за локална употреба, вътрешна и не намират широко приложение по търговски път.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
