Стефан Пройнов: България е родината на розата става ясно след като древните монети на тракийските царе бъдат внимателно разгледани.
Стефан Пройнов: Обикновено в сюжетите присъстват битовите, растителни и животински мотиви.
И ако досега се обръщаше по-голямо внимание на гроздето – виното и култът към Дионис.
Както казва Антония Иванова: И розата, и траките винаги сме си били тук. Хубави са приказките за любовта на дъщерята на шейха и розата пренесена от нейния любим по нашите земи, но все пак е приказка! Розата, както и ние, не сме идвали от никъде….винаги тук сме си били!
Роза над брадвата засега може да се види само на 5 монети от IV век пр. Хр. При другите ,близо 250, от подобен тип розата над брадвата е заменена с бръшлянов лист или бича глава.
Самият Херодот обръща внимание върху това, че „тракийските владетели са имали градини, в които специално са отглеждали такива рози”. Бащата на историята дава и други свидетелства за съществуването в земите на древна Тракия на „рози, всяка, от които имала по шестдесет листа, и по ухание превъзхождали всички други видове”.
Стефан Пройнов: Монетa на Одриския владетел Аматок(389-356 г.пр.н.е. с прекъсвания),на която в горния край е изобразена роза,а на гърбът е изобразен грозд.Местната българска роза е била прочута още преди 2500 години,за това свидетелстват съчиненията на древните автори и изображенията на монети на тракийските владетели от ранното Одриско царство (IV в.пр.н.е.) Доскоро това сведение нямаше конкретно археологическо потвърждение, свързано с ранната история по нашите земи. Напоследък обаче стана известно, че от времето на Амадок/Аматок II, владял земите по горното и средно течение на реките Марица и Тунджа, са намерени бронзови монети с изображение на разцъфнала роза.
Тя може да се види ясно на опаката страна, над двойната тракийска брадва (лабрис), докато на лицевата има грозд с дръжка“. Стефан Пройнов: Това е една от най-редките Български монети.
От тази монета откритите досега с роза са няколко, но не само тиражът я прави рядка, а тази малка роза, която днес е символ на България някак си отнася далеч назад във времето на онзи народ неповторим, че и ние сме дали нещо на света.
Стефан Пройнов: Днес ние, който сме дали розата на света внасяме рози от Италия, Гърция, Холандия, Кения и Еквадор.
Стефан Пройнов: Рози можем да си внесем, но история и гордост няма от къде.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
