Ние сме в активна форма на задгробен живот!
На практика никой не живее пълноценно у нас и дали си богат или беден си роб, просто всеки робувана различни неща.
Оцеляването е процес, в който винаги по-големият изяжда по-малкия в природата, но в човешката природа оцеляването е далеч по-труден процес. Оцеляваме в условие на криза, на пандемия, на стрес и страх за утрешният ден.
Оцеляването е динамичен и широкоспектърен процес, в който политиките на правителствата следват начертан световен план. Ролята на човека е важна до толкова докато той допринася със своите пари и труд за система след това системата ви изплюва. Ние не живеем – някой са в будна кома, други са зомбирани за определена дейност, а трети направо вегитират.
След масовата истерия свързана с вирусът ще дойде и масова мизерията за която само се споменава над 1,5 милиарда човека ще останат без работа следователно няма да могат да обслужват жизненият си цикъл да си плащат данъци, сметки, храна и медицинско обслужване на практика огромна вълна от бедност ще залее целият свят от там една четвърт от световната икономика ще спре да функционира, защото потребителската маса ще спре да потребява от там още безработица и още бедност.
Големите изяждат малките в бизнеса, но вече малки не останаха и сега на практика се води икономическа война между елитите, а новият световен ред ще бъде налаган със сила, репресия и терор, което допълнително ще влошава и без това трудното оцеляване на хората. Светът навлиза в нови динамични времена и огромен брой от населението ще бъде редуцирано – унищожено и всичко това е планово и се изпълнява стъпка по стъпка – вируси, чипове, ваксини и контрол и все повече от това и още, и още, а био масата привиква леко по-леко.
Компромисът с качеството на храните, с приемът на медикаменти и с качеството на живот допълнително ще влоши средата, а хората още ще се озлобяват един към друг като завистта е тази, която ще изяжда душите ни, а религията, която трябва да се грижи за душите става все по-толерантна, все по-малко влиятелна и надеждата умира малко по-малко, а надеждата умира когато няма алтернатива, когато няма модел, когато няма разум.
Ние просто сме в активна форма на задгробен живот, а ограниченията, които ни се налагат дори ни отделят и от стадният начин на оцеляване и предпазват правителствата от метежи и бунтове, но гладът ще разчупи всички правила и в хаосът ще роди средновековни норми.
Някой ще сменят свободата си за сигурност и ще изберат да станат крепостни селяни, а други ще искат да оцеляват както обработват земята и гледат животни, но глобалният контрол ще ги застигне и тях, защото малките групи са лесна плячка на организираните и подготвените войници на системата и факторът мародерство също ще избуй и фермерите също ще бъдат изложени на стрес и страх.
Това може да доведе до организиране на нови родове и общини – по-големи групи, който да се обединяват с цел оцеляване и нов вид стокообмен между тях. Бартерът на стоки и суровини ще се завърне, а парите ще загубят смисъл.
Светът не върви към напредък, а ще се търсят форми за оцеляване доказани назад в историята през вековете. Стабилност и свобода и благоденствие ще останат само като понятия, а глобалният елит има ресурсът да сломи всеки дръзнал да се бори срещу системата и виждаме как се обединяват в момента най-богатите фирми изповядват обща доктрина и как големите изяждат малките докато сега се изяждат по между си.
Мрачна картина, в която аз вие не струваме нищо освен, ако няма сформиране на гражданско самосъзнание и не се изправим с наличният си ресурс пред глобалната заплаха и да започнем да градим един нов свят основан на принципи, морал, законност и ред, един нов свят с грижа за ближният, един нов свят за идните поколения, защото „съединението прави силата“, а не раздялата, не отрицанието, не завистта и алчността.
Иначе леко по-леко налаганите мерки, норми, правила и ограничения ще ни стопят не само като народ и нация, а и като популация ще изчезнем като народ. Да се изправим днес длъжни сме, защото утре ще е късно! / Стефан Пройнов
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
