Анализът на зъбите на викинги показа, че първата поява на едра шарка сред население им се е случила най-малко преди 1400 години, информира kanal3.bg.
В зъбите на викинги от погребения, датиращи от преди 1400 години в Дания, Норвегия, Русия и Великобритания палеогенетици откриха следи от патогена на едрата шарка. Това предполага, че болестта е била широко разпространена в Северна Европа за около хиляда години, преди да започнат първите големи епидемии в останалата част на Европа.
Изследването е публикувано от научното списание „Science”.
„Ние много добре знаем, че викингите са достигнали до всички краища на Европа и са успели да оставят следи далеч отвъд нейните граници. Сега разбираме, че те също са страдали от масово от едра шарка. Сравнявайки това с епидемията COVID-19 виждаме ясно, че хората, пътуващи по целия свят са най-големите разпространители на вируса. Най-вероятно нещо подобно се е случило с викингите като преносители на едрата шарка“, казва един от авторите на изследването – професорът от университета в Кеймбридж Ески Вилерслеф.
През последните години историци и генетици активно дискутират кога и как са възникнали огнищата на едрата шарка. През 18 и 19 век тя е причината 400 000 европейци да загубят живота си всяка година, включително на всяко девето дете, родено в северните страни и в Русия.
От една страна, археолозите смятат, че едрата шарка е съпътствала човечеството почти през цялото време на своето съществуване. Това, по-специално, се забелязва от следи от едра шарка върху мумията на фараона Рамзес V, както и споменаванията ѝ в китайските хроники, както и в аналите на други източноазиатски и близкоизточни древни народи.
Сравнително скорошните резултати от изучаването на геномите на съвременния подвид на причинителя на едра шарка, основният вирус Variola, позволиха на учените да се усъмнят в това.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция 24 Chasa!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
