Вместо да надхитри всички, Борисов сам наля масло в протестния огън. Той едва ли е забравил урока от "първия си университет" Тодор Живков: и да се снишиш, бурята няма да отмине. Коментар на Веселин Стойнев.
Ако не можеш да победиш протеста, опитай се да го оглавиш. Следвайки тази максима премиерът Бойко Борисов се самоназначи за водач на борбата за рестарт на системата и обяви идеи за промени в конституцията и свикване на Велико народно събрание.
Ходът му не е на умел политически играч, а на политически узурпатор. Защото е върховна наглост да говориш от името на онези, които протестират срещу теб. Да злословиш, че автентичният глас за промяна е бил превзет и смазан и да искаш ново поколение лидери. Да се обявяваш за рестарт на държавата, която управляваш от 11 години.
Борисов може да даде шанс за истински реформи
Ако Борисов е айсбергът на проблема „превзета държава“, няма как той да е част от решението. Напротив, то започва с неговата незабавна и безусловна оставка. Защото нито едно негово предложение за промяна не съдържа в себе си и капка легитимност. Бихме могли да му вярваме, че искрено иска радикална промяна, само ако сдаде властта. Така ще освободи пътя пред онези, които имат моралното право да извършат промяната и ще скъса със зависимостите, с които е бил обвързан на власт.
Уви, Борисов очевидно не може да се освободи от зависимостите си и не иска да даде шанс за същински реформи на държавата. Вместо това хитрува с частични отстъпки пред конкурентите си. Пред „Демократична България“ – с предложението за отделни висши съдебни съвети за съдиите и прокурорите и съкратен на 5 г. мандат на главния прокурор. Пред „Има такъв народ“ на Слави Трифонов – с предложението за свикване на Велико народно събрание и за намаляване наполовина броя на депутатите. И пред всички, на които това им харесва – с предложението за индивидуална конституционна жалба.
Какъв е замисълът?
Борисов склонява най-сетне за съдебна реформа, която е саботирал през всичките си мандати, но пак не предлага ограничаване на всевластието на главния прокурор – той си остава начело на една полувоенизирана структура, само че с по-кратък мандат. Колкото до останалите промени в съдебната система, може би съпредседателят на ДБ Христо Иванов е прав, че те могат да бъдат приети и от следващия обикновен парламент.
Тогава излиза, че Борисов просто върти процедурни номера за оставането си на власт докрай. Свикването на Велико народно събрание отнема доста време, което на практика ще съвпадне с края на мандата на ГЕРБ. Дебатите по проекта току виж глътнали пълните 5 месеца, какъвто е крайният срок за тях в основния закон, като се има предвид, че часове след заявката на Борисов лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов даде своята – конституционна защита на семейството, образователен ценз при гласуване и въвеждане на наборната военна служба.
Борисов, който по всичко личи не е автономен политик, сигурно си дава сметка, че това тактическо жонглиране на топката не му носи дори резултат-еднодневка. Та той не приличаше на себе си – ако си вярваше, едва ли щеше да чете от аутокю, вместо свободно да изложи идеите си.
Политическият дневен ред не може да бъде подменен
Наистина, както каза и президентът Радев в обръщение към народа, разговор за Конституцията е възможен само след подаването на оставка и насрочването на предсрочни избори. Борисов не може да подмени политическия дневен ред, който се състои в искането на неговата и на главния прокурор оставки.
Няма как да премести центъра на тежестта в парламента, когато той месец и половина е извън него – още повече, че депутатите ще заседават от септември в сградата на бившия Партиен дом, обкръжени от протеста. И вместо да надхитри всички, сам налива масло в протестния огън. В очите на протестиращите той е един опозорен политик, от когото се очаква единствено да са маха час по-скоро. Борисов едва ли е забравил урока от „първия си университет“ Тодор Живков: и да се снишиш, бурята няма да отмине.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция 24 Chasa!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
