Страна, покварена до корените си, много бедна и водена от премиер, сниман по бели гащи, докато лежи заспал на легло.
Леглото му, заобиколено от пачки от банкноти от 500 евро, златни кюлчета и пистолет на нощното шкафче. Символичен образ – сюжет, който също така фотографира политическата и институционална криза, в която България изпада, днес разтърсена от нова „Пролет“, пише италианската медия La Stampa.
Изтощените и разстроени хора на площада настояват повече от две седмици да започнат наново, за да експулсират правителството на Бойко Борисов и главния прокурор, обвинен в корупция и политически пристрастия. София го започна, но скоро протестът се преля в десетки други градове, с хиляди българи на площада всеки ден от 7 юли насам. Те искат някой да се бори срещу корупцията, а не да я подхранва, да ограничи силата на олигарсите, което да възвърне „демократичното достойнство на страната“.
Борисов премина без драскотини вота на недоверие в парламента (петият в рамките на управлението му) и за да успокои хората, той взриви четирима министри: на вътрешните работи, на финансите, на икономиката и на туризма, но това не му послужи. Площадът, който обединява социалисти, еколози, обикновени хора, много студенти, иска предсрочни избори.
Протестите в началото на юли бяха предизвикани от набега на тежко въоръжени прокурори и агенти за сигурност в офисите на президента Румен Радев, който разкритикува управляващата партия за корупция и „връзки с олигарсите“.
Друго, което предизвика хората е видео, публикувано във Facebook на 7 юли, в което виждаме Христо Иванов, бивш министър на правосъдието, който се опитва да достигне до обществен плаж на Черно море, но е спрян от охраняващите. Общественият плаж е запазен за удоволствията на Ахмед Доган, бизнесмен, много близо до премиера, както и този участък на Черно море, всъщност приложен към неговата мега вила. Видеото обрича прекомерната власт на олигарсите и окончателния провал на институциите в борбата с корупцията.
Появата на фотографиите в премиерния стил на наркоза само още повече разпали възмущението. От страната на демонстрантите, освен президента на републиката, и посолството на САЩ в София, което в бележка написа: „Всеки народ заслужава безпристрастна и отговорна съдебна система към върховенство на закона. Ние подкрепяме българския народ, тъй като те мирно подкрепят доверието си в демократичната система и насърчават върховенството на закона в България. Никой не превъзхожда закона“
България е страната, в която корупцията се възприема най-много по изследване на Transparency International сред 27-те държави-членки на Европейския съюз. Около 35% от обществените поръчки се възлагат срещу подкупи, а страната губи 11 милиарда евро годишно заради корупция. Което е напречно, дълбоко, ендемично вкоренено явление.
„Масовите протести се завръщат циклично в България – казва Джорджо Фрусионе, анализатор на Испи. Проблемът на България е, че след присъединяването към ЕС през 2007 г. не се води ефективна борба с корупцията. България страда от това, което се нарича държавно превземане, или състоянието на метастази на покровителството и подкупите, които обвързват политическите лидери с олигархичните елити, в пълна вреда на върховенството на закона“.
Българският хаос дори не прилича отдалеч на онази поетична „прекрасна каша“, хвалена от Йордан Радичков. И тук, за разлика от други страни, Европейският съюз изглежда стои и гледа: „Влизането в Съюза на България – добавя Фрусионе – се случи твърде бързо, подобно на Румъния, реформите не са приключили. И подобно на случилото се с Орбан, ЕС предпочете да не рискува да разгърне споразумението относно Плана за възстановяване във време, което е толкова важно за Съюза и неговата стабилност“.
Сега остава да се разбере дали тези протести ще имат някакъв ефект: „Следващата година, когато гласуваме, колкото по-дълго протестират, толкова по-голямо ще бъде въздействието върху смяната на изпълнителната власт“. / информация
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
