Стефан Пройнов, експерт на антично и древно изкуство сподели пред 24chasa, че още от най дълбока древност потребностите създават и удобствата. В началото земеделско-скотовъдни общности са произвеждали своята храна, но са произвеждали и излишъци, които са съхранявали в издълбани за това каменни овални дупки по-късно обаче с навлизането на керамичната обработка започва и производство на глинени съдове свързани с битът.
Още през 7-8-ми век преди новата ера се появяват и първите Долиуми използвани за съхранение на храна. Долиумът намира широко предназначение от Античността до наши дни. В епохата на ранния неолит всяка жена в семейството изработва собствени керамични съдове и затова формите им са изключително разнообразни.
По-късно, с появата на грънчарството и усъвършенстването на пещите, с тази дейност започват да се занимават професионални грънчари, които обикновено са мъже.
Понякога грънчарите сами декорират своите произведения, но обикновено това се прави от вазописци и двамата специалиста работят заедно. В някои случаи, не много често, съдовете носят подписи.
Подписът на грънчаря се отбелязва с думата „направил“, а този на художника – с „нарисувал“ срещат се и печати на самите грънчарски работилници и дори печати на самите производители било то на зехтин или вино най-често при амфорите когато търговията процъфтява с нея се прилагат и първите маркетингов прийоми. Знак за качество, знак за произход и знак, с който да бъде разпознаваем продуктът – съдържанието в глиненият съд.
Търговците разнасят керамиката като амбалаж из целия познат свят през вековете. Има обаче различни видове долиуми, които са били използвани основно за съхранение на зърно, но и такива, които са използвани и за морски транспорт с по-заострено дъно за по-добро позициониране и разпределяне на тежестта в кораба както и за по-лесно товаро-разтоварни дейности. Съдовете свързани с морският транспорт най-ясно са изразени при амфорите.
Стефан Пройнов твърди, че Долиумът е използван и за изваряване на морска вода при изпаряване на водата в долиумът остава солта, която се събирала и се търгувала в античният свят. Пройнов: трябва да уточним, че Долиум е латинското наименование на Питус, който е бил най-широко разпространен в средиземноморието.
Долиумът е бил универсално място за съхранение не само на зърно, вино и масла, но и на осолено месо или осолена риба както и за съхранение на осолени зеленчуци наричано туршия в наши дни. В зависимост от качеството и съдържанието както и предназначението им долиумите могат да бъдат и украсени с различни сцени и растителни орнаменти като венци или човешки образи на богове на виното и амури- херувими.
За разлика от рисуваната керамика при Долиумите няма рисунка, а украсата е релеф било то шарка с гребенов вид или кантове. Днес потребностите не налагат използване на долиуми и те загубват своето предназначение в индустрията . В днешно време се използват само за отлежаване на вино и то в някой бутикови винарни във Франция, Италия и Испания както и в други частни винарни по света.
Производството на долиуми днес е много енергоемко, защото самата глина се изпича на 1100/1200 градуса и отнема около 12 часа за темперирането на самият съд в противен случай стените на изделието генерират вътрешно напрежение, което ги прави чупливи. Стефан Пройнов твърди, че много е важна самата обработка на глината самото надграждане на самият съд от майстора да спазва технологията от древността и затова не се отливат такива големи съдове, а се правят на ръка на голямо грънчарско колело на части за да може да изсъхне глината на слънце иначе меката глина не може да понесе собствената си тежест и се деформират стените.
Този процес отнема не малко дни, седмици понякога и месец дори, а самото изпичане става в големи тунелни пещи, които поглъщат голямо количество дърва има и електрически такива, но цената на изпичането на едно изделие сформира и цената му като краен продукт.
В България все още се произвеждат долиуми с декоративна цел за исторически паркове или за декорация на богати вили или сгради. Днес цената на такъв долиум възлиза от 3 до 7 хиляди лева в зависимост от големината и сложността на изпълнение.
Стефан Пройнов твърди пред нас, че е виждал и Долиум, който е бил покрит с глазура отвътре най-вероятно за съхранение на вино като той допълва, че глазурата е фино стъклено покритие, което се нанася допълнително и се фиксира на 1200 градуса, което допълнително оскъпява изделието.
Днес сме свидетели на много от тези големи антични съдове пръснати там където е имал живот като няма замък или крепост без такива находки, няма епоха или цивилизация, която да не ги е използвала, но първи нашите траки са ги използвали като големи делви за изваряване на морска сол след като Черно море от сладководно езеро се превръща в море нашите предци са намерили начин да търгуват с това, което унищожило сладководното им езеро.
Източник:fakeart.eu
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
