Националният план за възстановяване е шанс за България, но
некомпетентността на българското правителство е на път да го правили, а
страната ни ще загуби над 29 млрд. евро.
Това се казва в позиция на партия МИР (Морал, Инициативност, Родолюбие).
„От Партия МИР нееднократно и в продължение на доста дълго време
алармираме за липсата на нормативни актове и разпоредби по редица
въпроси, както и за неспазването на съществуващите такива. Нееднократно
сме заявявали нашите позиции за липсата на прозрачност и
незаконосъобразност при избора на „Информационно обслужване“ АД за
организация, която ще преброява и обобщава резултатите от изборите.
Неслучайно през февруари месец миналата година организирахме протест за
спазването на закона и въвеждането на машинното гласуване. Повдигнахме
темата за липсата на Здравен протокол при провеждане на предстоящите
парламентарни избори. Неслучайно сега повдигаме и темата за „Националния
план за възстановяване“, която е далеч от обществения фокус, но това е
изключително важен за държавата ни документ“. Това каза
зам.-председателят на ПП МИР Владислав Милев.
Той подчерта, че „Националният план за възстановяване“ е документ, без
който ЕС няма да започне финансирането на България по многогодишната
финансова рамка, където общата сума, предвидена за страната ни, е над 29
млрд. евро.
„Такава сума не е давана на България през последните 14 години, а със
своите бездействия управляващите са на път да пропуснат уникалния шанс
да се получат средства за финансиране на редица приоритетни отрасли и
дейности“, беше категоричен Владислав Милев.
Според партия МИР „Националният план за възстановяване“ е публикуван
през ноември миналата година за обществено обсъждане, но все още не са
предприети стъпки за неговото приемане и предоставяне на ЕС. В тези
действия от ПП МИР виждат умишлено бавене и некомпетентност на
управляващите, което носи огромни финансови загуби на България.
От ПП МИР припомнят, че финансовата рамка на плана е за периода
2021-2027 и е от изключителна важност за България в условия на пандемия
и неизвестни финансови и социални последици от нея, държавата,
българския бизнес и общество да се възползва от възможностите, които
предоставя „Националния план за възстановяване“.
„Вместо да се върши реална работа, в момента сме свидетели на раздаване
на предизборно пари през прозореца на „джипа“, които дори не са от
реалната икономика, а са взети назаем и всички български граждани ще
плащаме години наред за този популизъм и предизборна кампания на Бойко
Борисов. Да не говорим, че липсва реално подпомагане на бизнеса в
тежките условия, в които е поставен заради ограниченията, а мерките
60/40 или подобни на 24 лв. на ден представляват подигравка както с
хората, така и с бизнеса“, каза още зам.-председателят на ПП МИР
Владислав Милев.
От МИР обръщат внимание, че в доста държави вече се знае, че
предвидените средства в плана ще са бъдат насочени за дигитализация, за
възобновяема енергия, електрически автомобили и подобряване на
инфраструктурата.
„За съжаление в България все още няма яснота как и по кои направления ще
бъдат инвестирани предвидените в „Националния план за възстановяване“
средства. За нас от МИР това освен безстопанственост е и неадекватност и
безотговорност на управляващите“, каза още Милев.
ПП МИР предлага предвидените средствата в „Националния план за
възстановяване“ да бъдат приоритетно насочени към следните области:
– електронно правителство и дигитализация;
– изграждане на напълно нов и отговарящ на изисквания и стандарти център
за спешна медицинска помощ и неговото оборудване;
– закупуване на техника за спешна медицинска помощ – хеликоптери, високо
проходими машини, система за оповестяване и реакция при бедствия и
аварии;
– осигуряване на киберсигурност преди поредния срив на НАП или друг
регистър;
– инвестиции и възстановяване на българското село и селско стопанство;
– инвестиране в проекти за енергийна ефективност на общински и жилищни
сгради;
– инфраструктура за електрически автомобили.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.