Китай стана втората държава в историята, поставила знамето си на Луната, повече от 50 години след като САЩ за първи път забиха своя флаг.
Снимки от Националната космическа администрация на Китай показват червения флаг с 5 жълти звезди, който стои на безветрената лунна повърхност.
Изображенията са направени от камера в космическата сонда "Чан'ъ-5 (Chang’e-5), кръстена на митичната китайска богиня на Луната. Докато извършваше научната си работа, роботът разгърна малко китайско знаме и го заби на повърхността.
Сондата се отправи обратно към Земята в четвъртък. Тя донесе и първите проби от лунната скала, събрани след четири десетилетия. Учените се надяват новите проби да им помогнат да научат повече за произхода на Луната, формирането ѝ и вулканичната активност на нейната повърхност.
Китай вложи милиарди в своята военна космическа програма с надеждата да изпрати и хора на повърхността на естествения ни спътник до 2022 г.
Космическият кораб Chang’e-5 напусна повърхността на Луната в четвъртък в 23.10 ч. Пекинско време (15.10 ч. GMT), съобщи държавната телевизия CCTV, показвайки кадри от контролната зала на мисията, където инженерите дълго аплодираха, вперили погледи в контролните екрани.
"Механизмът за разгъване на знамето беше предвиден така, че да може да се направи снимка, след като бъде извадено. Трябваше да се вижда целият флаг, а също така Космоса и повърхността на Луната.
За да бъде механизмът безопасен за целостта на космическия апарат, бяха използвани специални заварки. Те издържат на много ниски температури и представляват новоразработена технология", поясни Ли Юнфен, ръководител на дирекция в Китайската космическа агенция.
Общо 5 американски знамена са сложени на Луната в периода от 1969 г. до 1972 г. Според снимки от 2012 г. те още стоят изправени, но вероятно вече са напълно бели заради радиацията от Слънцето.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция 24 Chasa!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
