Стефан Пройнов: Търсят се рицарски съкровища Иманярите не се интересуват от историческата конкретика на дадено събитие именно те с кирки и лопати преминават през културните пластове на земята с една цел да се достигне до имането.
В иманярството легендите и преданията имат по силна мотивационна сила от археологическите факти за археолозите. И когато слуховете за открити късни монети от времето на венецианският дож Енрико Дандоло пламват иманярски страсти. Стефан Пройнов: Според мен наличието на такива монети най-вероятно са се появили по търговски път, защото рицарите са пътували по вода към Божи гроб.И малко вероятно е да си вземат съкровищата и да отиват на война с тях, а по-скоро версията за плячкосаното от Константинопол и скрито по нашите земи надделява като здрав разум. Четвъртият кръстоносен поход остава в историята като връхна точка в конфликта между православните християни и католиците.
Той започва през 1202 г. по инициатива на папа Инокентий III и има за цел Светите земи да бъдат достигнати през Египет. Кръстоносците обаче не успяват да платят наема на флота и поръчаните от тях припаси, в резултат на което венецианският дож Енрико Дандоло ги убеждава да завземат град Зара, намиращ се в Далмация. След това те се отправят към Константинопол и превземат византийската столица през 1204 г. Любопитна подробност е, че по време на този поход кръстоносците изобщо не достигат Светите земи и не влизат в сблъсък с мюсюлманите .
Стефан Пройнов: Наличието на рицарски погребения по нашите земи е факт и е нормално да се смята, че ранени рицари от битките за освобождаване на Ерусалим и другите градове силите им са ги напуснали, прибирайки се към родните им места. Пътят е бил около 12-14дни понякога и повече в зависимост от скоростта на обоза. Хората познаващи предвижването на военните конвой като модел в света ще ме подкрепят. Често се е налагало и да се търси храна за животните и хората по пътят им обратно и съприкосновения с местните така се откриват разсипни монети от този период, но те са индикация за историческо движение, а не за иманярско съкровище.
Стефан Пройнов: Иманярите знаят за рицарите тамплиери, които са охранявали търговските пътища по нашите земи и набезите над търговските кервани именно тези натрупвани съкровища разпалват страстите им, но тези съкровища укривани по нашите земи са съвкупност от различни монети и предмети предимно от злато и сребро, в които има приемственост и представляват от нумизматична гледна точка голям интерес, защото в тях може да има всичко -накити и монети от времето на Персите и Египтяните, от времето на Гърците и Римляните, от Келти и от цяла Европа както и държавите населяващи Изтока. Българските земи са на кръстопътят не само на историята, но и на кръстопътят на културите и по нашите земи се откриват уникални съкровища трупани и събирани с векове.
Стефан Пройнов: Дали има Рицарски съкровища всеки сам преценява и информацията, с която разполага преминава през погледа на личната ни призма на кръстоносните походи са факт и не всичко е християнска схизма. Алчността на Ватикана и търговията с индулгенции са вдъхновявали рицарите да извършват много грабежи и безчинства както иманярите днес са водени от същият синдром на жаждата за забогатяване.
Стефан Пройнов: Според Вас има ли рицарски съкровища по нашите земи и къде трябва да се търсят?
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
