След като България изрази неодобрение към преговорната рамка за присъединяване на Република Северна Македония към Европейския съюз, казусът с отношенията между двете държави продължава да се развива. Вчера в София пристигна Владо Бучковски – бившият премиер на Северна Македония, който беше назначен за специален представител на Република Северна Македония в България.
Отново вчера Министерството на външните работи на Република България излезе с позиция относно Северна Македония. „На този етап проектът на Преговорна рамка не съдържа гаранциите, които нашата страна се нуждае, за да даде подкрепата си за нейното одобряване. България ще продължи конструктивните си усилия и по време на следващото председателство на Съвета на ЕС“, се казва в позицията. „Време е правителството на Република Северна Македония да се откаже от манипулативната теза, че България оспорва правото на самоопределение и идентичността на гражданите на Република Северна Македония или правото им да наричат езика си както пожелаят“, пише още там.
От ФАКТИ се свързахме с гл. ac. д-р Георги Георгиев – дoктoр пo иcтoрия, члeн нa нaучния cъвeт нa Мaкeдoнcкия нaучeн инcтитут и глaвeн acиcтeнт в Инcтитутa зa иcтoричecки изcлeдвaния нa Бългaрcкaтa aкaдeмия нa нaукитe, за да говорим за историята зад настоящите отношения между България и Северна Македония, за причините за тези отношения и за евентуалните изходи от ситуацията. Разговора ни четете в следващите редове:
– Д-р Георгиев, толкова ли действително са обтегнати отношенията между България и Северна Македония в момента или в исторически план са се случвали и по-големи неразбирателства?
– Да, действително отношенията са обтегнати толкова много. Имаме един действителен конфликт. В исторически план – в един къс период от 1944 година насам, сме свидетели на няколко такива поредни влошавания и кризи, с единствената разлика, че до началото на 90-те години на миналия век те минаваха под шапката на Социалистическата федеративна република Югославия. Македонизмът е създаден с антибългарска основа и той без антибългаризъм не може да живее. Така че той трябва да си измисля постоянно проблеми и тези проблеми винаги са главно с България, с българската история и българския народ. Нищо ново под слънцето.
Конфликтните ситуации между нас винаги ставаха под шапката на Югославия в съюзната република Македония, преди това Народна република Македония, която сега се нарича Република Северна Македония. След обявяването на независимостта на днешната Република Северна Македония този антибългаризъм по инерция продължи. Колко е силна тази инерция е съвсем друг въпрос, но очевидно тя има много потенциал да произвежда и занапред подобни конфликтни ситуации и кризи.
– Тези антибългарски настроения ли са причина за сегашната ситуация или нещо друго?
– В най-общ план бих могъл да кажа да. Това е антибългаризъм, който е постоянно присъщ там. Той се сее от управляващи кръгове, от политическите елити, от медиите. Невъзможно е общественият живот в Северна Македония да тече без по някакъв начин да бъде адресирана поне веднъж дневно България, а то се случва не веднъж, а по няколко пъти. Тук стигаме до парадоксална ситуация – едва ли не самото съществуване на България и на българския народ пречи на Република Северна Македония да се развива, което, разбира се, е абсурд, но така стоят нещата, според пропагандата оттатък границата.
– Говорейки за пропагандата, тя в каква посока върви – към политиците или към цяла България, към всички българи?
– Нека да не се залъгваме, тя е насочена към цяла България, към Българското с главно „Б“, към Българското като такова. Тук заблуди в нашето общество и в нашия народ не би могло да има, а, както забелязваме, и няма такива заблуди. Практически, според едно много авторитетно проучване, почти 85% от българските граждани споделят принципите на сегашната ни политика към Република Северна Македония, а те са за твърдо отстояване и на европейските ценности, и на историческата истина.
– Вие как сте настроен към това отстояване, правилна ли е реакцията?
– Бих могъл да отговоря с думите на големия водач на българското националноосвободително движение в Македония Иван Михайлов. Когато му бил поставен въпрос какво ще прави, когато стане тъй или какво ще прави, ако стане иначе, той казал, че при всички случаи остава с десетте милиона българи по света. Това е и моето мнение.
Не е виновно нито обществото ни, нито народът ни в ни най-малка степен за сегашното състояние на нещата, на отношенията със Северна Македония. Аз мисля, че даже показахме прекалено търпение, прекалена мекота и прекалена деликатност в отношенията си с т. нар. политическа класа в т.нар. днешна Република Северна Македония.
– Какво смятате за твърденията за паралелна история между двете държави?
– Това е една от мантрите, които се повтарят там – че ние имаме паралелна история. Нямаме паралелна история, в никакъв случай нямаме паралелна история, поне до 1944-1945 година. Тогава започва и изграждането на съвременната македонска държавност в този си югославски вид, който продължава да съществува и до ден днешен с всичките си базисни черти и на македонската нация като такава.
От тази гледна точка, от тази основа, ние действително не оспорваме самосъзнанието на каквато и да е било част от населението там и правото му да се нарича, както си ще – македонци, и да нарича езика си, както си ще – македонски. Но – за Бога, преди 1904 година (б.р. годината на подписване на Българо-турската спогодба след Илинденско-Преображенското въстание) за каква паралелна история става дума? За каква паралелна история става дума през Възраждането, през по-новото време, през по-старото време? Това е абсурд, който се мъчат да ни убеждават, че е верен. За тяхно съжаление не е така и не можем да приемем това нещо.
– А каква е историята ни, щом не е паралелна?
– В договора, който търпи толкова много критики – някои основателни, други пресилени, но в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, който се подписа през 2017 година е ясно казано – обща история. Тя не е нито паралелна, нито споделена, нито преплетена, за да може да се дели. Записано е ясно, че става дума за обща история.
Може да упрекваме в много аспекти договора – че не е изчистен, не е детайлизиран с подробности, както беше с Преспанското споразумение между Гърция и Република Северна Македония (б.р. решава спора между двете държави за името на Република Македония, която променя името си на Република Северна Македония), но в договора поне това нещо е ясно – обща история.
– Как виждате да се развие ситуацията, къде виждате на приключи?
– Скоро време, в обозримо бъдеще не виждам край. Пак повтарям – отговорността за това нещо не е на българската страна. Прекалено дълго чакаме извън красивите приказки, които даже не са и красиви. Това е един елементарен пазарлък на селския пазар, с които искат да ни убедят, но освен думи, се искат и дела. Почти нищо не се случва. На последното заседание на Смесената българо-македонска комисия по исторически въпроси се показа кристално ясно на какво дередже е „диалогът“ между двете страни.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция 24 Chasa!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
