Основната цел на новата ваксина е разпространението ѝ в развиващите се страни, които все още не могат да си позволят масово да купуват скъпи лекарства, които освен това изискват много специализирано транспортиране и съхранение. Първите експерименти демонстрират ефективността на ваксината само след една доза.
В САЩ и в Европа две ваксини са одобрени за употреба – Moderna и Pfizer, но и двете са доста скъпи и изискват специфични условия за съхранение на ампулите при много ниски температури. Изследователите от Станфордския университет решават да създадат еднофазна ваксина, която да може да се съхранява при стайна температура. Такива условия трябва да осигурят масово ваксиниране срещу COVID-19 в развиващите се страни, където честотата на заболяването също е много висока.
Новата ваксина се основава на наночастици от феритинов протеин. Тази схема преди е била използвана за разработване на ваксина срещу ебола. За сравнение ваксините на Moderna и Pfizer съдържат РНК на патогена, така че те се произвеждат по-бързо, но са по-скъпи и изискват две дози. При новата, по-евтина ваксина, феритиновите наночастици са свързани с модифицирани версии на протеина SARS-CoV-2.
Докато изследванията са все още в самото начало, учените разбират, че други кандидати за ваксина могат да докажат ефикасност и безопасност за клинична употреба много по-бързо. Досега те не са обявили очаквания момент на ваксиналните опити при хора. Развитието на евтините ваксините продължава с ясен фокус върху най-бедните страни.
Освен това от Станфорд заявяват, че успехът на ваксините на Moderna и Pfizer – единствените досега използвани в САЩ и Европа – е помрачен от многобройни случаи на остри тежки алергични реакции в отговор на ваксината. Експертната общност все още не е посочила причините за подобни реакции, но вероятно проблемът е в използването на полиетилен гликол.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция 24 Chasa!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
