Всеки вярва в нещо! Вярата е тази, която ни крепи, вярата е тази и която ни е спасила и съхранила като народ през вековете. Бог е любов и всеки има право да обича и да бъде обичан. Една от моите мисии в живота е да помогна за изграждането на първият българо-руски храм паметник „Свети Иван Рилски“ в София.
Защото именно сега имаме повече нужда от всякога от вяра. От „Приятели на Русия и православен свят“ и други инициативни комитети и НПО-та издигат моята кандидатура за Президент на България. Виждам в това една възможност да популяризираме изграждането на храма да се обединим и българи, и руснаци зад тази кауза.
Вяра.
Кауза на която се е посветил Атанас Стефанов. Връзката между България и Русия е вековна не само духовна, но и по ген сме близки. Няма шпионски скандали, няма санкции, които да спрат вековната връзка между тези два народа! Вековната ни история се преплита в историята ни назад във времето, но винаги е присъствала и невидимата духовна връзка.
Религията е важна на нас и на душите ни и в този бездуховен свят изтъкан от алчност и икономически интереси именно тя ще ни сплоти за да пребъдем. Не е важно какъв човек си, важно е какво си оставил след себе си. Борис Анзов е председател на НПО „Що е Маке, все е Юнак”, а мотото им са думите на Гоце Делчев: „Аз виждам света единствено като поле за културно съревнование между народите“. Оставете ежедневните препирни, не се делете на русофили и русофоби, а да се обединим за една духовна кауза. Политиците идват и си отиват, но духовното остава в един по-добър свят, свят, в който ще отидем.
Изграждането на храм „св. Иван Рилски“ закрилник на целият български народ и покровител с мисия зад която трябва да се обединим.
Иконата на Иван Рилски, която ние подарихме на Владимир Путин е част от този духовен мост между два славянски народа! Не можем да се отречем от корените си, не можем и да забравим миналото си, но можем да изградим бъдещето си именно с вяра!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
