Руската „прегръдка“ не отслабва

Владимир Путин в Белград. Снимка: от тв екрана

Москва бързо губи влиянието си на Балканите, а това са признаците, че няма да се откаже от него така лесно.

Засилването на енергийната зависимост на региона от нейните източници, настояването за по-голяма роля в решаването на косовския въпрос, дори и засилването на проруските неформални групи в Сърбия и Република Сръбска са някои от стъпките, които Русия може да предприеме, за да задържи влиянието си на Балканите.

Това не е толкова нереален сценарий, ако се има предвид актуалната ситуация в региона, особено през последните няколко месеца, при която САЩ повече от всички останали засилват доминиращата си роля. Разбира се, това не значи, че те не са имали влияние и преди, само че този път то е очевидно.

Това между другото личи и от нескривания интерес Белград и Прищина да намерят компромисно решение за „косовския възел“, за което от известно време говорят американските представители, включително и президентът Доналд Тръмп.

Не трябва да се пренебрегват и все по-зачестилите посещения на представители на САЩ в Сърбия, нито срещите на най-високо равнище, които сръбски политици имат в САЩ, като онази извънредна среща на президента Александър Вучич с държавния секретар на САЩ Майк Помпейо, а малко преди това и на сръбския шеф на дипломацията Ивица Дачич с доскорошния съветник на американския президент за национална сигурност Джон Болтън.

Към всичко това може да се добави и назначаването на Матю Палмър за специален пратеник за Западните Балкани, а може би и най-важното, очевидната промяна на позицията на САЩ за решаването на косовския проблем, която не изключва дори и промяна на границите.

Нашата общественост вижда всичко това, но също толкова добре го вижда и Русия, която постепенно губи позициите си в региона. Един от малкото козове, които са й останали, е южната сръбска област, защото, поне такова впечатление се създава, решението на косовския проблем се приближава.

Затова се появяват реакции от Москва като онези, в които нейни дипломатически представители „се карат“ в социалните мрежи със своите съперници (руският и американският посланик в Сърбия), поясняват търговски споразумения (Евроазиатския търговски съюз) и даже реагират на изявления, които нямат нищо общо с тях.

Именно последното демонстрира говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, която коментира изявление на досегашния посланик на САЩ за американско-сръбското приятелство, в което Русия не бе спомената.

Така вижда нещата и председателят на европейската Тристранна комисия Йован Ковачич, който писа за това в авторски текст, публикуван в сп. „Ню Юръп“.

„Реакцията на Захарова показва, че Москва няма да отстъпи последните остатъци от своето влияние на Балканите без борба“, посочва той и тълкува, че „Русия е осъзнала американското влияние на Балканите“.

Той казва още: „Ясно е посланието, че Москва внимателно следи засилването на отношенията на Вашингтон и Белград“, но и че „няма да гледа благосклонно на все по-голямото сближаване на Белия дом и сръбското правителство“.

„Руската подкрепа за Сърбия в Съвета за сигурност на ООН, която включваше блокиране на членството на Косово в ООН, даде на Москва значително влияние в Белград. Същевременно сръбската дипломация предприе действия и си издейства 15 държави да оттеглят или анулират своето признаване на Косово. Когато Русия откри два медийни пункта в Белград, след като Доналд Тръмп бе избран за президент, Америка окончателно се събуди за актуалната реалност в Западните Балкани“, пише в текста със забележката, че „Вашингтон сега казва, че ще приеме каквото и да е споразумение, което Белград и Прищина могат да постигнат“.

Посочва се, че Сърбия с ентусиазъм приветства промяната в настроението на САЩ и тяхното подновено участие в мирния процес, „което включва идеята за свикване на международна конференция за Косово с участието на САЩ, ЕС, Русия, Китай и Турция, а всичко това намалява влиянието на Москва над Белград, който постоянно повтаря желанието си да стане член на ЕС“.

Директорката на Центъра за евроатлантически проучвания Йелена Милич също е съгласна, че Русия няма така лесно да се откаже от влиянието си. Тя посочва, че Русия не само няма да се оттегли, а ще продължи да се ангажира не само в този регион, а и там, където е много по-динамично – „на морските търговски пътища, където се извършва най-голямото прегрупиране на силите“.

Въпросът за нас (Сърбия) е какво да правим занапред, като се има всичко това предвид, казва тя.

„Никой не е карал Сърбия, а тя сама е решила, че иска да влезе в ЕС, който е несъмнено свързан с НАТО. От друга страна, ЕС засилва сътрудничеството с НАТО, и то точно в областите, които могат да бъдат изгодни за Сърбия“, посочва Милич.

Тя казва също, че засилването на отношенията с Вишеградската група, както и с България, Румъния и Гърция, е „добър отговор на онова, което е нелегитимно руско влияние“.

„Никой не казва, че трябва да се прекратят отношенията с Русия, но това, което трябва да направим, е да измислим как да ги уравновесим, за да не затруднят, или още по-лошо – да „пресекат“ пътя ни към ЕС“, казва Милич.

Според нея един от начините да се намали това влияние е Косово, или намирането на решение колкото може по-скоро, което ще задържи Сърбия на европейския път с помощта на САЩ.

От друга страна, в такава ситуация не би трябвало да се пренебрегват нито натискът, нито влиянието на Русия, които биха могли да придобият някаква по-различна форма.

Както казва Милич, една от възможностите е влияние в енергийния сектор на Сърбия в смисъл на доставка на енергоносители.

„Друг начин може да бъде противопоставяне на споразумението, което Сърбия постигне с Прищина и за което фактически Белград преговаря с Вашингтон“, посочва тя.

Третото нещо, казва тя, може да бъде „проникване в сектора на сигурността, но и някакви параполицейски и паравоенни сдружения“, а един от начините е „противопоставяне, насъскване, дори и нелегално въоръжаване на отделни проруски организации в Сърбия и Република Сръбска“.

И Милич посочва, че постъпката на Захарова е „безцеремонна намеса във вътрешните работи на Сърбия като независима и суверенна страна“.

„Същото послание се чу в началото на тази година от Русия“, казва Милич, имайки предвид текст на Максим Саморуков, водещ рубрика в руския анализаторски портал Карнеги, който говори за руската желязна прегръдка, която души Сърбия.

БТА

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция 24 часа!

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here