Да не се опияняваме по силната държава

Коронавирусът почти гарантирано ще доведе до рецесия както в Европа, така и в България. Ефектът на подобни пандемии е различен от обичайните икономически и финансови кризи, като ударът е особено силен в краткосрочен план. Обявеното извънредно положение и тежките ограничителни мерки в почти цяла Европа неизбежно ни водят към шоково свиване в търговски потоци и индустриално производство, както и към огромна тежест върху публичните финанси.

Мерките в Европа са разбираеми и доста сходни, но покрай тях се развива и една друга болест, която е свързанa с „опиянението” от извънредното положение. Лорд Актън е известен със своята фраза, че

властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно

Точно това е и втората голяма пандемия, от която трябва да се пазим днес. Попаднахме в ситуация, в която всяка сутрин даден министър може да издаде заповед, с която да затвори търговски обекти, да забрани на група хора да отидат в парка или да затвори цял град. И всички тези мерки почти сигурно са обосновани и подкрепени от голяма част от населението. Какво обаче се случва, когато „войната” с вируса свърши? За коронавирус има обективен тест, но за вируса на контрола и прекомерната власт няма.

Опиянението може да бъде забелязано в разговора за икономиката. През последната седмица се чуват всякакви идеи за икономически мерки в отговор на кризата, но сред тях ясно се различават и тези, които са открито популистки и/или целят да подменят дебата. Главният прокурор, който беше изместен в новините от коронавируса, бързо се върна с акция срещу спекулата и проверки в аптеки и търговски обекти. Проверки, които спряха работата на аптеки в най-лошия възможен момент. Синдикален лидер, в едно от най-гледаните предавания по националната телевизия, пък нарече всеки, който е срещу всесилната държава, „мухльо”, който не бива да бъде канен и не трябва да се изказва. И това е преди още държавата да започне да спасява бизнеси с пари на данъкоплатеца – каквито искания неизбежно ще започнат да се трупат.

Този тон подсказва, че натискът кризисното управление на икономиката да формира и бъдещия модел на развитие ще бъде факт. Аргументът

„сега е криза и всички легнахте на държавата” ще бъде развиван до безкрайност

в опит да се покаже, че без всесилната държава сме безсилни, неподготвени и незащитими. Фактът, че Европа в момента е затворена и остава чувството за изолираност на отделните страни-членки, само ще напомпа тази теза. Крайното левичарство е безнадеждно пред отворените пазари и интегрирането на веригите на производство, но тяхното прекъсване дават поле за изява на всякакви позабравени екзотики.

Пандемията е наистина извънредно събитие, но не трябва да позволяваме с лека ръка да промени траекторията на страната. Няма мерки, които да отменят макроикономическия удар. Няма и мерки, които да компенсират напълно удара върху реалния сектор – икономическата „цена” на кризата не може да бъде отменена със закон. Това, което реалистично може да се направи, е да се променят приоритетите на бюджета в подкрепа на здравната и социалната система, които са „на първа линия”, както и да се подкрепят работниците, които са у дома или са заплашени от съкращение – така че да получат обезщетение, запазвайки работните си места. Ликвидната подкрепа към бизнеса минава през разсрочване на някои данъчни плащания и кредитни линии за предприятия, които са тежко ударени от извънредното положение. Това са мерките, които не отменят кризата, но могат да олекотят дълбок краткосрочен удар върху икономиката.

Големият капан в тези мерки е в детайлите

на ликвидната подкрепа към реалния сектор, която крие огромен политически и морален риск. В никакъв случай не бива да се допуска в условията на извънредно положение средства на данъкоплатците да се насочат за покриване на загуби, нямащи нищо общо със сегашната криза. Участието на търговските банки в този процес, както и ясните правила, в т.ч. и лимити на средствата за кредитиране на отделни предприятия, са ключови за поне частичната защита от злоупотреби. Вкарването на големи и малки предприятия в един механизъм също може да изкриви много механизма.

Предложението за наливане на 500 млн. лв. в Българска банка за развитие (ББР) е вероятно най-бързият възможен начин за ликвидна подкрепа на реалния сектор, но опитът от работата на ББР през годините показва въпросните морални рискове – към момента няма и яснота какви са параметрите и изискванията за достъп до средствата. Особено притеснително е намерението за финансиране на големи компании чрез покупка на акции и дялове с опция за обратно изкупуване. Не знаем как ще изглежда схемата, но подобен подход създава значим риск да се използва извънредното положение за „набутване“ на вече губещи или проблемни фирми на ББР (т.е. на данъкоплатеца), като съответно от ликвидната подкрепа печели единствено въпросният недобросъвестен инвеститор.

Дори и в добрия сценарий кризата най-вероятно

ще даде тласък на държавния капитализъм

Франция, Италия и Испания вече обявиха, че ще или са готови да национализират или установят контрол върху големи предприятия и болници. Само преди дни беше обявена (ре)национализацията на Alitalia например. Превозвачите са най-непосредствено ударени, но представете си, ако това се разпростре и върху индустрията, която неизбежно също ще закъса. А сега си представете, ако подобна вълна дойде и тук – още не можем да се отървем от тежестта на разговора за приватизацията, дори тепърва ще я „разследваме”, а сега да тръгнем на национализация.

Големите икономически рискове от коронавируса

не са просто изпадането в рецесия, а потенциалният възход на държавния капитализъм и дългосрочната промяна в модела на развитие. Натискът за повече държава – завръщане в сектори и участие в големи предприятия, повишени данъци, регулирани бизнеси и контролирани цени, ще се увеличи в периода на извънредното положение. Затова едно опиянение от власт може да бъде опасно – защото ефективността на декретите във времена на извънредно положение лесно се превръща в желание за поддържане на контрола в нормални времена.

След пандемията обаче няма да е време за контрол, а за икономически растеж и приспособяване на промишлеността към новата реалност. В този процес свободата ще ни трябва повече от всякога. Бюджетният дефицит се изчиства, евентуалните злоупотреби с ликвидната подкрепа също се преживяват, но важното е икономиката да заработи. А тя работи при запазване на съществуващите макро котви и отбягване на държавния капитализъм. Това не бива да забравяме.

Автор: Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

Източник: вестник "Сега"

Loading...

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция 24 Chasa!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here